Иначе табакерата ми, уж инжекция, и с не голям мотор, ама градско не ми падаше под 17-17 и тя на леко каране. Може би защотот автоматик беше. Ако беше с ръчни, щеше да е 1-2 литра надолу.
Но с тая кожа естествената, беше и салона като нов за 24 годишна кола. Като я взех, беше ми голям кеф вътре да седя, можех даже да си спя на тия кресла лесно.
А и на цвета на кожата много се радвах, щото помня, че почти 20 години преди да я взема та ятабакерка, и на нашите на СЛЦ-то беше със същия син кожен салон вътре.
Е ги още малко снимки, от салона на табакерата.
Четвъртвековна кожа, и нямаше нито една цепка вътре.

То на мен като ми я докараха табакерата едни джамбази, това края на 1992 от Швейцария, малко случайно я взеха.
Аз по принцип си търсех някоя не много скъпа Пагода кабрио.
Та за такава им бях казал на едни познати ако намерят, да свиркат.
Та те намерили един чичка стар буржоа, дето бил на вече 80 и кусур години, и той в края на 60-те, началото на 70-те си купувал през 2-3 години по един нов Бенц голям клас, без да продава останалите.
Но, чве минали години, чичката спрял да кара, и в някакъв малък селски вестник, напускал фамилните му Мерцедеси.
Кото включвали 280 сл Пагода, моята 250се табакера, и един, ахам, къс 600.

Всички били супер оригинални, и стегнати, /само Табакерката ми се оказа после доста нагнила, все пак му е боила по всекидневната кола/, затова чичката бил цифроман.
Искал примерно на табакерата ми 5000 франка, на Пагодата- 25000, а на в100 модела, 600-рката: 50000 Швейцарски франки.
естествено, Пагодата ми беше скъпа, за в100 не можех и да си мечтая, нито тогава, нито сега, та им казах, ако искат да докарват табакерата.

После и имаше проблеми с регистрацията на това купенце 250, щото пък от януари 1993 дойде акциза, та едвам се регистрира колата.
Та, тоя чичка го намерили по обявата му.
И като казах, всичките му Бенцове били купувани нови, и всичките си ги пазил в гараж.
И всичките били един и същ цвят- Кралско синйо 903.
Е като това на Бенца 600 долу на снимката.